What the spectators say about us

🔗 Стихотворение, вдъхновено от „Прегаряне“

Вдъхновено от много силната постановка "Прегаряне"

Светлин Иванов


Прегаряне
цял живот
препускаме
за да забавим
за да се забавим
някой ден
безжизнено
и грозно
и какво
като сме
свързани
свързани с устройства
да решават
вместо нас
какво е просто
просто би било
за тях
да си прекрасен
да споделяш
в нета гримове
покупки
и растения
сложното
завинаги
ще е за нас
ние сме
не много нужни
живородни
дневни бдения


🔗 Маргарита Тотева за спектакъла "Прегаряне" от Веселка Кунчева

Бях на втория ред. Там летят жаби, актьори и истини. Буквално. Прегарянето е в 3D, при това на бързи обороти. Пречистването - също.

През цялото време си повтарях, че това е само театър. Но не е. Това е хроника, изповед и предупреждение. "Прегаряне" е компас в лабиринт, в който изборът е фиктивен, а новото божество се казва Цел, то е жадно и иска жертвоприношения. Дори някой да прозре, че животът е за събудено живеене, това не е целесъобразно и прозрението бива изтрито, а човекът - елиминиран. Чрез прегаряне. Не е страшно нито илюстрирането на света ни, нито иронизирането му, нито аутопсията му. Страшно е пророческото "Теб те няма, теб те няма..."
Много милостиво и предвидливо спектакълът се играе за първи път през юли. Сега лятото приспива прегорелите ни страхове и размива пандемичното ни минало. "Ако миналото припадне в мозъка ти, изрежи го."(Тези думи звучат на празната сцена, преди да видим актьорите.)
Всички платихме и ще плащаме висока цена , а вноските й се наричат щамове. Но ако "Прегаряне" е спектакъл, вдъхновен от това, което ни се случи след март 2020, имало е не само прегаряне, но и катарзис.
Дори да нанесем на душите си спокойствие 50-ти фактор, "Прегаряне" ще ги изпепели. Но ще ги преведе през лабиринта, предупреждението и пророчеството до простите истини:"няма да умра, преди да срещна себе си със себе си, преди да сипя пясък в пазвата си, преди да прозра, че няма утре. И вместо да сложа очите си в джоба, ще посрещна с тях слънцето".
Актьорите играят "Прегаряне" в състояние на флоу. Само че не знам как се казва това на български. Но спектакълът трябва да се гледа. Пропускането му вреди на нашето здраве. Като прегаряне.

https://www.facebook.com/margo.b.toteva/posts/3529529987150725


"The Other" at State Puppet Theatre - Stara Zagora

Tonight I watched “The Other” – one of the most beautiful performances I’ve seen for months.

Staging is made by Yancho Ivanov; Musical settings by Plamen Petkov, stage design by Elitsa Stoyanova and Desislava Ilcheva. Casts: Elitsa Stoyanova, Desislava Ilcheva, Delyan Kyosev, Kaloyan Georgiev and Stanislav Matev.

I’ve watched and I was entirely “inside” the performance thinking at the same time “what a nice music”. And how touching this man was so uncouth with his patched-up coat! I can’t believe it – such an intelligent and elegant performance in Stara Zagora. And I wanted to hug these actors – each and every one of them. And I’m so proud of knowing Yancho. We say hello to each other and he’s the man who created this… magnificent!

And I totally would watch it again and again, every time.

I don’t have the words to explain it. The performance is telling about an ordinary day of an ordinary man which cracks like a pomegranate where the multiple stories are just like grains. I’ve been thinking also about me – about my dreams that raise me and the illusions that eat me up. And I laugh because it was witty, unexpected and funny. But mostly I was happy because of the actors who knew how I feel, who were not afraid to talk about those “heavy” things that worried me.

Actually they do not “talk”. There are only lights and shadows and people who look like cartoons, really! And music! But no words except in the beginning.

Of course I’ve cried at the end despite the make-up, despite the fact I wanted to be pretty. Well I was pretty, full with wonderful emotions, with wings on my back and humming.

Definitely you need to watch “The Other” in State Puppet Theatre – Stara Zagora. Even if you’re not from the same town. I’m sure you deserve such a pleasure.

It’s great!

By Maria